„Уча ги, че е по-добре да имат мнение и да го изкажат аргументирано, отколкото да се примирят и да избягват дебатите, коментира той по повод участието на Юлиана Герчева и Яна Миланова, ученички в 11-ти клас в Американо-английската академия, в престижното състезание. – Често влизаме в дебати в часовете, за нас те са ежедневие. Аз ги окуражавам, когато не са съгласни, винаги да го изразяват, но аргументирано. Те се справят изключително добре както в устните дебати, така и в писмените аргументивни есета, които са част от състезанията и в които те трябва да използват всичките си знания и аргументи.“
Господинов отбеляза, че състезанията са между тийнейджъри, но темите на дебатите са сериозни и са направени така, че да бъдат разбрани и да са актуални.
Част от темите за дебати, избрани от участничките, включват въпроса за втория шанс, климатичните промени, прехода към чиста енергия и това какво е необходимо за един успешен лидер.
По думите на Господинов има много способни и успешни хора в българските училища, до които политиците могат да се допитат и чийто опит може да бъде използван за подобряване на образователната система, но според него това е много дълъг процес, който изисква усилия и не става изведнъж.
„Ние често говорим за реформа, но заплатите не са реформа. Трябва да напипаме пулса на образованието, модела, който би вършил работа. Не се мисли дълбоко и занапред, какви знания и умения могат да придобият децата ни, каква реализация ще имат след 15 години“, смята преподавателят по политически науки.
Ученичките са на мнение, че тенденцията е образованието да става по-дигитализирано, но са убедени, че това не е непременно положително, особено като се има предвид негативния ефект от затварянията през пандемията.
„В бъдеще мисля, че образованието ще става все по-технологично и дигитализирано, но не знам до каква степен това е добре. Технологиите помагат, но намаляват човешката комуникация. Надявам се да има по-голяма свобода на мислене и поле за изява, а не строга програма, която да се следва“, посочи Герчева.
Яна Миланова сподели, че дистанционното обучение се е отразило много негативно на нея и съучениците ѝ. „Според мен беше крайно ненужно, изгубихме много, а много ученици излязоха извън релсите“, категорична е тя.
Христо Господинов потвърди, че все още сме далеч от влизане в дигиталната ера. „Живият контакт все още е крайно необходим, така се изграждат социалните умения. Ние не можем да бием машините по знание и информация, така че трябва да изграждаме у младите способността да мислят критически, защото това е, което ни отличава от машините. Няма смисъл да им втълпяваме много информация, те лесно могат да я намерят“, убеден е той.
Кои са актуалните теми, които вълнуват днешните деца? Защо темата „Втори шанс“ и „История“ са избрали да разработят в есе ученичките? Кои са актуалните световни проблеми през очите на младите? Какво трябва да е училището на бъдещето в България?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.


Атакуваха турски риболовен кораб в Черно море, има загинал
Кърлежите се завръщат по-агресивни от всякога
Възпитаници на Общински детски комплекс изработиха икона за Павлин Надворни
Доброволческа акция за почистване днес в кв. "Аспарухово"
Бившият шеф на РИОСВ-Варна: Не сме съгласували ново строителство в Баба Алино
Нови атаки, стари спорове: войната с Иран наближава 100 дни
Хаосът с визите H-1B подкрепя стартъпите в Индия, част 1
Австрия вече не е сред най-надеждните кредитополучатели в Европа
Путин има проблем, след като дори арменците обръщат гръб на Русия
Diameter за пръв път наема кадри заради AI уменията им
За какво служи ремъкът със сърце, висящ на колата?
Новите батерии на CATL правят революция с пробег до 1600 км
Как Daihatsu направи най-странния и най-забавен хот-хеч на планетата
Eлектромобилите се забавят, но няма връщане назад
Cybertuck стана спасителен автомобил в... Казахстан
"Сънищата се завръщат сутрин" с Даниела и Владимир Овчарови
Съдят измамничка, "кръстена" от баба Ванга, за разваляне на черни магии
Свръхпреработената храна ни прави по-нещастни